Като любопитко и вече родител на едно ( засега ) своенравно момиче, съм започнал да се интересувам от много неща, свързани практически с изграждането на човек от едни 3 килограма месо. Като такъв съм активен критик на безидейното дигитализиране на децата, което е резултат на бездействието на родителите и липсата на посока в самите деца. И се посветих на интернет младежки порноканал за едно изследване с много бира…
mIRC- каква е разликата?
Точно никаква. Отидох в http://gepime.com/ като видях една реклама и реших, че дългите години семеен живот са ме отдалечили от сайтовете за запознанства. А и в рекламата имаше един ключов рекламен елемент ( да, онова 18, в червеното кръгче ), което би изкушило и паметник. Да разглеждам профили мога и в Атол, и facebook, и кой да е друг сайт. Коментари също мога да чета където си поискам, така, че това не ме изкуши. Снимки на голи мъже, жени, двойки, суингъри и прочие мога да гледам където си поискам, дори и аматьорски, нищо интересно дотук. Обаче, имаше канали на живо. Е, това си струва. Платих си аз онези лев и 40 за 72-часа достъп и се подготвих за непонятното, тъй като си нямах идея къде отивам. Признавам си, на такова място не знаех какво да очаквам, а човек е хубаво да има представа от това какво правят децата ни по това време на денонощието пред компютъра ( това с “Ледена епоха 2″ или “Shaman King” не винаги е вярно… ). И попадам на – канали, в един канал има екран за излъчването от уеб-камерата, а вдясно дискусия ( предпочитам го пред “чат” ). В екрана седи един, една или един и една, гледат монитора, яде(ат) пуканки и пише в дискусията, където се вихри едно “6a ta ply6tu we”,”6umi li goratu”,”d s protegna za koteto”, плюс много разговори, които не са по-различни от тези, които ние водихме преди 15 години в mIRC каналите. Какафония от думи вляво, десетки разговори вдясно и никаква идея в средата. Само сега правописа им е на безумно по-слабо ниво. Тоест? Мързи ги ( или не могат ) да пишат както нас, но темите са им същите. Следва стъпка 2.
“Секс” на живо – gepime.com
Има и такава секция “18 плюс” и на каналите. Там дават само някакви порно филми, няма порно на живо, предполагам, защото не плащат на потребители, които да го правят. Имаше един нормален порно канал, един суинг и два гей ( мъжки ) канала. Разгледах ги и четирите, и останах в шах от коментарите в дискусията. Тук нивото беше съвсем друго, термините, думите, темите. Бяха културни. Няма псувни, няма заяждания. Хората гледат секс, коментират лубриканти ( в единият гей-канал ), коментират техники за свирки ( в единият порно канал ), гледат ( суинга – той така или иначе не е за малки ). Нали младежите търсят секс, наркотици и купон? Защо ги няма, където има секс ( двама, трима или повече, и онова нещо помежду им ), а са при някаква с лош грим, пиеща бира и с гадна VGA камера, която пише [23:49] niki_fbi_85 : @pantovka: zdravei? цяла вечер?
Младежите днес или просто ново поле за изява
В приказките им не открих нищо ново – когато става дума “на ужким” за чукане, всички бяхме силни, а когато момиче кажеше “ей сега си свалям сутиена” мъжкото потъваше в едно тъпо мълчание ( образно ). Навремето ние имахме пет мирк канала за цял град и се кефехме ако имаме с кого да си кажем нещо в #bulgaria или #ag ( например ), и се чувствахме много “интернет”, а сега 16-годишните имат камери, канали, телефони, дискусии, бездънен интернет. Поле за изява. Както за нормалните, така и за “онези”, които объркват трафика с псувни и 4ukane с дясната ръка. Тоест, установих за мен, че децата в полето си за изява в интернет май са същите като нас преди 10 години, но с нови възможности. Какво се променило? Технически много, родителски – не съм сигурен. Но ще трябва да разбера след време…Май отново всичко опира до родители и възпитание? Каква ще е културата, когато дъщеря ми порасне? Не знам…Ние имахме “Гумени глави”, “Амнистия”, “Тигре, тигре” и Кондьо, сега имат разни димитровдски силикони и псевдо поп-изпълнители, а след 15 години? Малко от нас имаха компютър с нет ( и онози непозната за сегашната младеж кутийка с мигащи червени лампи и майка ми, която иска линията ), а сега скапаната ми Нокия влиза по-бързо в него. Аз се надявам да бъда родител, който се адаптира и е адекватен на реалността, и дано успея…
Ако Ви е харесала публикацията - дайте Вашият глас в \"Свежо\"
бях написал едно доста дълго повествование за това как за добро или лошо нещата се променят и е доста спорно дали това е еволюция или регрес. Само че го затрих, за да спестя на себе си, а и на теб, словесната помия, която можеше да бливне.
Едно нещо е неоспорим факт, обаче – ние използвахме Интернет и всичките благинки, които се точеха по аналоговата линия, за да си организираме чрез него офлайн забавления. А сега Интернет се използва за… /тук всеки може да допише каквото си иска/
Иначе ако преди в стаята влиташе разгневена майка с развъртяна над главата точилка, готова да прани телефонната си линия, сега нейното място е заето от жена/приятелка/гадже, която очаква да й се обърне внимание. Яко
Ами няма нищо лошо според мен в “дигитализирането” на децата ( или технологичната им въвлеченост в съзряваща възраст ), стига разбира се тя да бъде насочена правилно, регулирана, да има някакъв социален буфер и да се налага един мним контрол от страна на родителя.
Интернет може да донесе ужасно много полезна информация или както отбеляза Димитър преди мен, да има плашещо регресивно влияние, но в крайна сметка така е и със свободното време като цяло, нали ?
Петре исках да покажа, че съм минала.
Темата ми е много парлива, нали знаеш, родител съм и ме гложди под лъжичката, та пари.
Искам да помисля и пак да се върна.
Не ща ей така да я подминавам със “забърс”.
Когато си родител не ги виждаш нещата, баш като когато не носиш товар, безпокойства и отговорности, а то не чака – онова малкото и трябва нон стоп да отговеаряш и да си денонощно на стража като лекар, защото ти пука и си мислиш, че от теб зависят много неща.
Едно ще кажа, не съм правила тез смели експерименти, дето си ги поел, но миксера в главата баш в тая посока не спира.
И за това ще се върна да кажа нещо като помисля, че сега ще съм излишно емоцоинална. А трябва да се мисли, щото никой не е научен да е родител, нито как да интерпретира и да възприема промените, че и “бъдещето” като такова – неясно и изненадващо, различно от миналото ни.
П.С.
Браво! Поздравления за хвърлената на масата тема. Ще следя и необременените като нас какво казват.
Сетих се за една мъдрост:
Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на копнежа на живота по самия себе си.
Те идват чрез теб, но не и от теб и макар че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душата им, защото тя живее в къщата на утрешния ден, където ти не можеш да отидеш дори и в сънищата си.
цитирам по спомени от преди 20 и повече години, но го помня, защото още тогава ме изпари проумяването на това колко е крехка времевата връзка между поколенията и как по дяволите изглецда мъдрия и “правилен” поглед върху това какво се случва с децата ни?
Ще се върна, знаеш, като ме жегнеш в сърцето, много навъртам
)))
Аз към на 21 години и мога смело дажа че съм видял почти всичко в Интернет,защото се занимавам със това от 1998 година.Следих промените през последните години и забелязах нещо интерисно- това дали се пишат псувни или не, зависи от потребителите на интернет форума или уебсайта.Във Мрежата може да се намери всяква инфорамация,филми,музика,игри и порно.
Виждам и една тенденция на намаляване на четенето на книги,аз например чета по 25 хиляди страници книги(и не,не си правя майтап).Моето поколение е едно първите при което се вижда колко силно е влянието на Интернет.Прекарвам в Мрежата од 4 до 8 часа на ден.Виждал съм как срещи се насрочват по Интернет,а също как се женят двойки запознали се по Мрежата.Интернет със своите “пипала” може и да помогне на младите,но и да ги унищожи защо човек лесно се пристрастява.Ролята на родителите е да изградят един фин баланс при който Интернет и реални живот да са на едно ниво.
В последните месеци работата ме зарина и се появявам като от миналото, но …
Аз имам дъщеря на 15 години и не е толкова просто колкото го описваш.
Сега ти се струва, че нищо не се е променило, защото си разглеждал нещо, което засяга чуждите деца. Когато твоето стане на 15 нещата се преобръщат. (не е критика, нищо че така звучи сигурно:) ) Просто родителите винаги си мислят, че не се отнася за тяхното дете.
За мен това, което описваш, ако го правеше моята дъщеря, щеше да е проблем и нямаше да съм толкова спокойна.
Дрънкам всичко това, защото ти спомена нещо, което откривам като идея на много малко места, а именно: “с изграждането на човек от едни 3 килограма месо.” всъщност – точно от 3 кг трябва да почнеш
Почнеш ли от 10 – вече е късно
По принцип не обичам в чуждите блогове да слагам линкове към своя, но преди време доста мислих/проучвах подобни на размислите ти неща и ми се струва, че това ще ти бъде интересно: http://www.leeneeann.info/blog/?p=1097
дано не греша