“Журналистика е събирането, анализирането и изнасянето в публичното пространство на информация за актуални събития, личности и тенденции.” Уикипедия. Има ли някой, който да не е съгласен с това? Съгласно продуктът на работещите там, ние разбираме какво става по широкият свят. Но когато там действията станат неморални, отразяването на случките – с грозни визуални/текстови похвати, и се показва въпиюща некомпетентност в обсъжданата сфера и конкретна тема, какво следва? Надолу няма и дума за политика да предупредя – има достатъчно “словоблудци”, които си чешат устата на тези тема, превърнала се в национален спорт, и много малко качествени журналисти, които я разбират!
Какви са целите на журналистиката?
Освен горепосоченото, има още нещо, което е и мерна единица за качество на продукта журналистика : обективност. Защото при първи прочит на трите действия, това въобще не е включено по презумпция! Отразяването на действителността от една група хора си е занаят, тъй като от една страна трябва да си именно обективен и от друга – да вкарваш интонация,визия и думи, които подхождат на новината и я правят жива и лесно разбираема за по-голяма аудитория, било то в печатно, електронно или телевизионно отразяване. Подходящи като визия водещи, търсачи на думи и познавачи на аудиторията – това са журналистите, когато искат да покажат резултата от разследване, откриване на нещо, злополука или сватба. Журналистиката смалява света до размера на един телевизор, едно радио, една страница в Мрежата или един прост файл за Winamp или Media Player, и формира доколкото ние й позволяваме, нашата представа за света. Тя е незаобиколима, тъй като малко са хората, които могат да останат без информация за заобикалящият ги свят, и тези които твърдят обратното явно целят да ни убедят, че разполагат с невероятната способност да приемат директно емисии от някой сателит. Подборът на медиите, които всеки следи, говори за самият човек, също както дрехите, както аксесоарите, както използваният речников запас и книгите, които четем.
Парадокс – новините тип “Бареков”
Извинете ме, че използвам този епитет, но в публичното пространство се е наложило ( абсолютно правилно! ), че има журналисти, които вместо да търсят и отразяват новините, си ги създават и им се радват като малки деца. Журналисти, които изкривяват напълно съзнателно думи, гледка, събитие и предиостория, за да постигнат грозен и плосък ефект, при който си придават голяма важност и друго няма голямо значение. Именно както прави Бареков, каквото правеше Коритаров не рядко и сега Крумова, каквото правят в “Скат” също нерядко. Това не е поръчкова журналистика. Това според мен, е субективно отразяване на действителноста на базата на поразяващо ниска речева и обща култура, плюс изкривена ценностна система на тези хора. Правят го за да се получи някакъв “заслепяващ” резултат, често свързан с формиране на образа на обществена мишена, с която хората да си поливат негативизма и да раждат нихилизъм. А това, на свой ред, да подхрани поредната такава журналистическа гавра. Новини не се създават в медиите, противно на някои, които си мислят така. Те се отразяват и единствено нивото на медията, която прави това, придава тежест на събитието и анализа. Преди дни ми разказаха например за репортаж по “СКАТ”, касаещ тема, която ме интересува – за полицията, и поведението на водещият, правещият разследването журналист и разбира се – поведението на зрителите. Водещият има събитие ( нещо свързано с полицията в Бургас, но не помня какво ) и е решил да покаже не какво се е случило, а колко лично мрази МВР, и цялото предаване се е въртяло около това, като дори хора, които са се обаждали и са казвали, че се коментират неграмотно тези неща са били прекъсвани безпардонно а е даван подиум за изява на “хейтъри” от най-груб тип. То така или иначе 90% от журналистите у нас не знаят например, че следователите не са в МВР от 20 години и коментират непрофесионално темата, но това е не прави впечатление никому,нали? Все едно слушам пример за бившият кадър на същата телевиция Дон Вучков. Друг пример – Бареков и убийството на Стоян Балтов : милият Ники търсеше скандал, невероятна конфронтация и с удобни реплики или многозначителни паузи си го получи, напук на реалните събития, предпоставките, довели до тях и реакциите, както и чисто човешката драма.
Обективно? Не, лично…
Медиата следва да е самостоятелна бойна единица, която се бори с тези, които искат да изопачат истината и да я показва на обществото, както и да не дава възможност на това общество да казва “Аз не знаех”. Да направи хората информирани! А не да изразява с емоцията на 9 годишно дете новина за нечия смърт и да плете с усърдието на някоя баба-сватбена плетка сложни схеми и интриги, когато това не е обективно, това не е действителността, това не е обществена новина. Това са новините в умовете на тези журналисти и техните редактори. Но те заливат телевизията, те напояват вестниците, те изпълват електронните издания. Лично за света и лично срещу света. С нетърпението на пубертет пред първият си полов акт, със сложните думи от речника на братя Данчови и патос като пиян чобанин насред виенски ресторант – така действат повечето медии на действителността ни. Аз не искам да гледам, чета и слушам такива журналисти. Аз искам да видя какво наистина се случва и да чуя качествено мнение по въпроса. Защото няма поръчкови телевизии, няма тенденциозни вестници или нагласени радио-предавания. Има такива аудитории, които просто получават това, което търсят. Очаквайте продължение в още блогове, в един и същи ден…
Ако Ви е харесала публикацията - дайте Вашият глас в \"Свежо\"
Хареса ми!
Въртя я няколко дена, но я направи
Поздрави
Като изключим факта, че Бареков е инфантилен и измъква, така наречените си новини с ограничени похвати, за разлика от Коритаров, който подхождаше с цялата налична информация, за другото си прав.
А пък ние сме консуматори на така наречените им новини.