Първо да си вметна ред към биографията за публично ползване – аз съм реалист, с елементи на депресивен позитивизъм. Тоест, аз знам, че с имам една бира, знам, че тя няма да ми стигне, но я пия с кеф. Така съм намерил вътрешният баланс за себе си и се стремя да насочвам емоционалния си поток в тази насока. Старая се да се появява и по дигиталните редове на личните ми дневници, и това определя тяхното съществуване. Но докато те са плод на желанието ми за комуникация, подредба на мислите и усъвършенстване на изказа ми, то това не важи за други ( нормално ). Не е нормално обаче, че те са много…
Цел?
Всеки преследва различна цел когато създава собственото си кътче или кътчета в интернет, нали? Тоест има цел – дали ще е да обществени, икономически или публични анализи, личен дневник, тематичен блог, корпоративен блог, генератор на трафик и реклами ( спам-блог ), винаги има цел. Дали ще се търси диалог или монолог, дали ще се изливат мисли или провокират такива, дали ще се пускат клипчета от YouTube или такива от семейното тържество няма значение. Поправете ме ако греша, но целта в тези случаи означава правене на нещо, нали? Така…Само, че наблюдавам от известно време нещо, което не мога да разбера – ако БСП, ДПС или Бойко Борисов не са в политиката над половината блогове у нас сигурно ще загинат. Те няма за какво да пишат, извинявам се – по какво да плюят. Това донякъде го разбирам, но “отрицателните” блогове не спират до тук – има толкова блогове, които съществуват на базата на плюенето и отрицанието ( кое как не трябвало да бъде ). В един момент оставам с убеждението, че ако животът на някого е толкова лош, колкото го описва, то вината основно си е негова…
Щипка интернет позитивност
Какво е позитивността и има ли почва в блогосферата? Позитивността е състояние, в което виждаш светлината навън, а не крушката на локомотива в тунела, защото животът не те поставя в тунел, а ти сам влизаш в него. Ако съдя по публикациите в голяма част от блоговете, то в един тунел ( собственият им живот ) има десетки влакове, които се прескачат кой първи да мине през пишещият, докато той набира с потни и треперещи пръсти редовете си и ги пуска в “Свежо” например. Нима толкова няма интересни случки, които да се опишат? Нима толкова няма неща, които да са направили положително впечатление и да си струва да се опишат? Нима толкова няма отношения, които да се дискутират? Нима всичко е толкова черно, че безброй страници в интернет да ни заливат с неговото описание? Нима няма какво да се коментира, освен публикация от типа на “Гоце направил това”, “ДПС направили онова”, “бате Бойко казал еди-си-какво-си”, “Онзи нещастен кмет направил нещо си” и прочие, и прочие неща, които най-вероятно въобще не засягат пишещият. Има наистина няколко сериозни политически и обществени анализатори ( и други освен посочените ) и журналисти, които обосновано и качествено пишат за тези неща. Дори и да ги игнорирам такива публикации, понякога подлъган дали от заглавието или анонса на статията влизам да прочета и за поред път се налага да пускам чистачките на монитора – такова храчене настава! Толкова ли не може един път да се опише усмивка, вместо да се нарисува злоба?!
Интернет-оплаквачки
Не мога и да разбера при положение, че има толкова информационни портали, защо трябва да се копира информацията и да се добавят дребни, злобни думички за да се опише нещо станало? Ако обществото умираше, то в мрежата има безкрай безплатни гробари, които хвърлят пръст с багери. А каква е разликата между критиката и безпринципното плюене? Идеята дами и господа. Плюеш: 1) за да покажеш как може да стане по добре; 2) плюеш, защото друго не можеш да правиш. Ако блог общността е представителна извадка за общественото настроение, то ние сме загубени май…
Ако Ви е харесала публикацията - дайте Вашият глас в \"Свежо\"
Ако нямаш нищо против, ще кача статията ти в нашия сайт. И при нас липсва позитивното, както и навсякъде, но все пак ние сме “Писна ни!” Просто мнението ти е съвсем точно, превърнали сме се в оплаквачки.
Нямам нищо против разбира се. Оценявам предложението ти!
Абсолютно съм съгласна! Точно тези мисли ме тревожеха от няколко дни. И други също! Съвсем “нова” съм в блог пространството. Направих го за да публикувам мои снимки. Много хубави снимки според мен, снимки от моята улица, на моя град, който е всичко друго, но не и хубав. Аз видях красотата! Това много ме зарадва. И ги побликувах! Само в блога си. После, след много време се върнах и исках да разбера какво е това блог, какво е svejo.net,,,, като знам, че е пространство на младите хора. Но видях много неща от кухнята също. Как става, че публикации с 1000 посетители имат 7000 гласа? Как става, като се видят оргинални творби предложени от мен например, и има 500 посещения и 29 отрицателни гласа и само 6 положителни? Как става, члгосиликата да е доминиращ и рейтингов? Защо се работи за рекламата на…… хора които не заслужават/няма лоша реклама/?….На върха е и едно явление, аз го определям като чомбуризъм – или първи в спама! ? Мисля, че ерата на простащината е към края си. Ще прогресират интелигентните, умните, находчивите. Затова съм тук и БЛАГОДАРЯ за това, че тази статия чудесно изложи 99% от мислите ми за блог-добронамереността. Весела коледа и щастлива нова 2009 година!
Статията ми хареса, имаш един глас от мен… Не мислиш ли, че за повечето хора е трудно да бъдат позитивни?
Хм, ама и твоят блог не прелива от позитивизъм. Макар и да не говориш за политика и ти доста често критикуваш, но по-принципни неща.
В нашето общество няма как да си само позитивен, тогава по-скоро би означавало да си несериозен.
Съгласна съм, че има много хора, които само за това пишат, но всичко е въпрос на естествен подбор. Ще останат тези, които го правят добре. Другите ще изпаднат от класацията. Няма смисъл да се занимаваш с този процес – той си е съвсем в реда на нещата.
А че българите имаме претенции да разбираме от всичко и за всичко да даваме акъл, се знае отдавна…
Това е, щото дори да не сме много лоши със сигурност не сме и много стока. И тези, които само ругаем са същите, като нас.
Това е положението.
Васил: не мисля. Въпреки, че – както и Таня отбелязва, и аз самият не преливам винаги от оптимизъм, въпреки, че се старая дори когато пиша за отрицателни черти и негативни прояви да не го правя с цел оплюване а възможност за коригиране. Или поне се опитвам…
Таня: права си…Ще се опитам колкото мога да увелича позитивните публикации. Явно и на мен ми се отразяват като пиша лошите емоции..
Весели празници, здраве, щастие, късмет и успехи на теб и цялото ти семейство!
Поздрави!
няма как да не се забележат принципните противоречия в текста – от една страна някои преднамерено сякаш акцентират върху негативното, и това е лошо според автора, но от друга страна той преднамерено сякаш акцентира върху позитивното, и това е добро. Проблемът е именно в преднамереността, независимо дали е със знак плюс или минус – ако си с предварителната нагласа да си позитивен, това те прави също толкова biased, колкото и недолюбваните от теб негативисти. А щом има предварителна ценностна ангажираност (независимо в коя посока), това вече те вади от групата на обективните. А всъщност едно нещо си заслужава четенето и размислите, само ако се стреми към обективност, независимо дали ни харесва картинката, която представя.
реалист: съгласен съм с теб относно обективността, но частично. Писането на позитивни или негативни публикации не оказват влияние на обективността според мен. Важно е на какво акцентираш и какво искаш да се види през твоят блог.
Просто не мога да разбера защо се хвърлят толкова сили да се описват лошите неща, когато могат да се впрегнат в разпространение на положителните? Както Таня отбеляза, и аз не бъкам от позитивност – за съжаление…
мда, има го това, че повечето хора са си мрънкачи и се оплакват – било на живо, било в блоговете си
но замисли се за това – някои хора си живеят добре личния живот, но не се чувстват длъжни да го споделят в блога си, затова за там остава политиката, която, няма как да не признаем, напоследък с нищо хубаво не ни изненадва…
то и аз се усетих, че напоследък много пиша за политика и съм се зарекъл само по 1 политически пост на седмица след нова година
Когато има изказано лично мнение или позиция, винаги има повече субективност, отколкото обективност. Не знам дали ви е направило впечатление, че когато някой се опитва да бъде прекалено обективен, а това налага и да бъде достатъчно дистанциран, нещата не се получават хубаво. Бездушно става някак, като публицистиката на БНТ 1.
Сравненията, които ми идват на ум в този случаи са – гумен пробоец и дървено жеУезо.
Long: може би именно прекаленото писане за политика влияе негативно и върху останалите публикации при някои блогъри?
Това му е и “чара”, личният поглед. И затова се чудя кому е нужда тази отрицателна енергия…
Балтазар: да, то и затова е личен блог, а не новинарска агенция, нали?
Всеки има някакви вътрешни заложби за мрънкане, но като цяло си зависи от индивида дали ще се отдаде изцяло на тях:)