Омразата има различни лица. Някой хора мразят защото могат да опишат какво харесват. Други пък мразят цял ден, тъй като са имали несполучлив сексуален опит сутринта в банята. Трети обаче мразят заради самата омраза. Тези дребни хора не се интересуват какво се случва, какво се подобрява, какво се влошава, кой работи и кой мързелува. Те не виждат и не чуват действителността, а мразят защото трябва да оправдаят съществуването на дребните си души. Онзи ден в един репортаж за Русе се убедих с цената на болка в очите, които стояха опулени доста време…
Обществено мнение
Целта на репортажът по ББТ – ако не се лъжа, да се запознае зрителя с обществените нагласи в различни градове и да се потърси мнението на кмета накрая. Това си е поредица при тях, и аз случайно попадам на репортажа за Русе. Репортерката обикаля из центъра и пита хората по площада какво им харесва и какво не в града, в който живеят. Тук трябва да отбележа една малка нейна грешка – доказано е, че пенсионерите в посткомунистическа България имат доста изкривена гледна точка, а тя доста такива спря. Както и да е, спира и млади и стари, и мъже и жени, и си ги пита. Ако имаше трима, които да отговориха реално – съобразно действителността, то останалите показаха тотален конфликт в главата си на това, което се случва, това, което е било и тяхната представа за света. Показа омраза към света, който ги заобикаля. Не говоря за политически нагласи, личностни впечатления или нещо подобно. Говоря за онази злоба, която трябва да съществува за да може да циркулира кръвтта на човечеца. Просто трябва да се мрази.
Търси се въпросът на отговора…
Точно седмица преди репортажът, видях две жени, които не се включват в категорията възрастни, да стоят до новопостроената ледена пързалка в Русе. И тъй като не се стремяха да говорят тихо, не бе проблем да им чуя коментара – “Тия тъпаци наистина го построиха това нещо!”. Ха сега? Какво им пречи една увеселителна аткрация, която събира много хора през целият ден и носи радост и развлечение за малки и големи? Абсолютно нищо. Тоест – омразата е продиктувана от нещо ново, нещо направено от някого, който по презумпция не бива да харесваме – властта; нещо, което мразещият не може да ползва – от страх може би. А дали е така?
Да се върна на репортажът. Там голяма част от хората се изказаха отрицателно към всичко, или почти всичко. Най-тъпото бе, че се критикуваха нереални неща : една жена каза, че градът умирал, нямало никакви млади хора и деца ( това при положение, че Русе се пълни безпрецедентно много, и на центъра има толкова майки с деца, може би повече от колкото в Борисовата например ). Друг каза, че се застроявало като в София и нямало място за дишане – при положение, че основно се строи на места на предходни сгради и има толкова много зелени пространства. Имаше и други подобни, но тези запомних.
Безпринципното и лъжливо плюене е много грозна гледка. Това са хората, които винаги се карат в градския транспорт; това са хората, които винаги реват за нещо в магазина; това са хората, които енергото се опитва да прецака или комшиите винаги искат много пари за ремонта на входа. Тези хора не могат да си създадат реална представа какво се случва около тях и сеят злобата си като земеделски самолет. Жалкото съществуване на уличните хейтъри задължително трябва да бъде усетено от всички други, за да им е пълна погнусата от живота, който живеят завършена. Те – както и техните интернет събратя ( не че се изключват едни други ), имат нужда да използват най-безсмислените, грозни и брутални думи за да разрушат или наранят нещо, което друг е съградил или се опитва да направи. Знам, че най-истинският съвет е да се подминават с безразличие, но понякога ми идва в повече. И осъзнавам, че не мога да мълча като ги гледам такива и да цапат въздуха с техните невероятни глупости. Знам и, че няма да съм аз този, който ще ги оправи, но една забележка от моя страна ми дава усещането, че тези хорица няма да се чувстват така сигурни в критиките си навън. Но злобата трябва да е породена от нещо, нали? А какво е то – това е въпросът…
Ако Ви е харесала публикацията - дайте Вашият глас в \"Свежо\"
Уф, каква тема си захванал.
Много точно казано. Има такива хора, чиито единствени радост и удовлетворение в живота идват от това да отровят нечий друг живот и ежедневие. За съжаление, голяма част от българите са такива. Аз се дистанцирам, защото умишлено съм си поставила за цел да не прехвърлям негативните си емоции върху другите хора. Страховете като се размножат върху другите не се намаляват у мен – така че излишно е.
Но много хора смятат, че прехвърляйки страха и гнева си, ще ги намалят у себе си. Е да, ама не става.
Да, много хора казват, че такова нещо трябва да се позминава с мълчание. А аз съм на мнение, че този който смята, че е по-добър от такива хора, трябва да се опита да им предаде от своите мъдрост и доброта, защото само това е начинът да ги обърне в “правата” вяра, както е думата.
От какво е породена злобата, съм се питала и аз самата много често. Единият от възможните отговори според мен е липсата на задоволеност, която от материална в миналото се е превърнала в духовна. Хората не са толкова гладни, колкото са алчни, дребнави и завистливи. Ама нали чете онова стихотворение на Ботев “Борба” о онова на Славейков “Не сме народ” /а мърша/, тоест тези качества не са у нас от вчера…
Темата е дълбока, като гмуркане в Марианската падина на 5 ракии
Доста време и аз ги подминавах, но съм на мнение, че мълчението ги храни повече от критката, тъй като си мислят, че говорят правдиво и безалтернативно, което в никакъв случай не е вярно.
Може би една от причините е наличието на многото възможности, информация и пътища, които да бъдат избрани от всеки, но се иска да се вземат решения, което е трудно…Тоест, опираме до завист може би, и комплекс от това?
– именно, много точно казано, само дето че за да хване декиш, трябва много внимателно да им се каже, та да бъде посята частицата на съмнението у тях.
Проблемът е, че те до такава степен са убедени в своята правота, че и за миг не допускат дори, че могат да грешат и че може да има и други гледни точки освен тяхната.
Ух, че тема! : ) Пускам си prodigy, докато коментирам. Искам да ти кажа, че много си пасва!
Думата “мразя”, като глагол е доста силна. И е също доста условна, като “обичам”; тя просто е силна, удря и впечатлява. Ако я превърнем в абстрактен предмет, става на “Омраза”. Затова не е хубаво да се бърка “Омраза” с “Гняв”. На вратата не пише “Гневно куче”, пише “Зло куче”. Гневът е вроден. Децата се гневят като им вземеш играчката или като ги накажеш. Д-р Злостър е по-различен. Забелязал ли си че повечето типично “злобни” хора, привидно се интересуват малко или много повече от себе си, в сравнение с останалите хора ? Споделял съм си с познати, размишлявал съм сам и с приятели на тази тема, но особеното при някои хора, когато ежедневно изразяват ненавист и са “злобни”, е предимно когато са дълбоко неудовлетворени някои централни техни потребности. Една такава характерна потребност, която да се изрази в социалната асимилация и акомодация е именно чувството за значимост.
Чел си Карнеги, сещаш се какво имам предвит. Кога човек е злобен ? Задължително ли трябва да злобен, ако се държи злобно ? Може да е напрегнат, разтревожен, но да е възможно да не бъде такъв, ако дадени условия в живота му се променят. Така може и да не е злобен като човек, нали ?
Заразна ли е злобата ? Оставаше и да не е.
Затова във връзка с този репортаж не съм много съгласен. Ако репортерката събере материал от 40 човека и представи в предаването 7 от тях, които активно са плюли, какво дава гаранция, че останалите 33 не са хвалили Йотов, не са хвалили градоустройството или може изобщо да не засягали общината а да са давали лични впечатления за развитието и съвременото състояние на града. А защо да не са били позитивни ? Може би целта на предаването е било да събере малко обществена злоба ? Така поставено хората може и да не са били 40 , може и 100 да са а може и само 10. Това обаче не ти казва телевизията, тя просто се опитва да те зарази именно с тази злоба. Какъв й е цяра да го прави? Какъв ли… хах.
“Промяната е единица за развитие” Платон
Sensei ft. Wosh & Yoko – Човек на показ.
Много в контекста. Наздраве!
pierrot каза: “Може би една от причините е наличието на многото възможности, информация и пътища, които да бъдат избрани от всеки, но се иска да се вземат решения, което е трудно…Тоест, опираме до завист може би, и комплекс от това?”
Не знаеш колко си прав. Ето затова и лично аз в Русе не бих се върнал да живея, защото там никой никога не вижда хубавите неща ако ще да го ударят в главата. А завистта е стигнала такива нива, че чак ми е чудно дали има накъде повече. В София като кажеш откъде си повечето хора ще те питат как е там, хубаво ли е и т.н. В Русе ако кажеш примерно че вече живееш в София или Варна ще чуеш само – голям софианец/варненец стана. Никаква позитивна нагласа – само гледат да ти намерят кусура. Еми за мене това не са нормални хора и колкото по-нарядко отскачам до Русе толкова по очевидна е разликата в мисленето. А в София хората си мислят че русенци са широко скроени и интелигентни хора – да бяха ама вече май не са. Яд ме е защото си обичам родния град обаче усещам как с течение на времето все по-малко ми се иска да се връщам… Ти какво ще кажеш по въпроса – и ти живя доста в София, няма начин някои неща да не са ти направили впечатление.
Крис: желанието да бъдеш значим, съпоставен на страха да станеш такъв чрез действията си, поражда именно злоба – тъй като се обляга на завистта. Докато гнева, както ти много добре казваш, е нещо много по-тривиално, ако мога така да се изразя.
Виж, за манипулативната страна на телевизията, конкретно по тази тема не се бях замислил. Но пък и то няма никакво значение за изказванията на посочените от мен хора…
Аватар: страхувам се, че ще трябва да ти опонирам малко. Наистина ги има и тези хора, както във всеки провинциален град, както и в София. И тук, и там липсват позитивно настроени и перспективно разсъждаващи личности. НО! От 5 месеца съм тук, всеки ден се срещам с много хора, и положението е много-много по-добро от преди 5 години например. Просто поради мащабите на града ти правят повече впечатление. Много хора се махнаха, а и още ще го сторят, именно заради перманентните нарви, злоба, натоварване и прочие отрицателни емоции. Но в края на крайщата, всеки вижда света различно, затова сме различни. Аз лично съм изключително приятно изненадан от промените последните години в Русе, и с топ не можеш да ме върнеш в София, дори и за малко. Може би раждането на детето ми обърна допълнително много светогледа в това отношение.
Ами какво да ти кажа, радвам се че има положително развитие, но за съжаление някои неща за да ги видиш трябва наистина да поживееш малко в самия град – само с 1-2 дни на 6 месеца не става. От гледна точка на факта че имаш дете наистина смятам че Русе е по-добрия град за гледане и възпитаване на деца и съм сигурен, че това също ти е повлияло във вземането на решението да се върнеш. Аз за момента гледам какво е по-добре за мен, но като човек има деца нормално е те да минат на първо място. Аз мисля, че в крайна сметка истината е някъде по средата – за да има по-малко хейтъри както ги наричаш, трябва във всеки град в БГ хората да имат възможност да си живеят добре и да не се налага да мигрират принудително заради кариера или по-добър живот. Тогава може би и да искат няма да има какво да мразят. Преди 10 години никой не мразеше нищо всичко си беше в рамките на нормалното. Щом и преди е можело и сега ще може, но пак ще трябва време, а на мене честно казано ми е писнало да чакам каквото и да било вече
Лелееее!
Братле хванал си бика за рогата!Впечатлен съм!Считам, че трябва да излезеш извън твоя си блог и да публикуваш тези статии!
Продължавай в същия дух Пепи
“Хейтър” е хубава българска дума! Също така е много положително, че се строи. За какво са ни дървета? Нека се краде, строи и руши, а ние ще стоим отстрани и ще се бъдем положителни. Това положително и овче гледане на нещата, летенето в облаците разрешава на политиците да правят каквото искат с нас.
Тъй трябва да се възприема живота.
Здравей, случайно попаднах на статията и бях силно заинтригувана. Подобни въпроси си задавам и аз почти ежедневно. Но отговори не намирам. Имам профил в сайт “Елмаз” и по този повод имам и доста наблюдения за хората и тяхната злоба. Всъщност профила е сътворен именно от съобщения изпратени от хора, които много добре са описани в тази статия – тези, които мразят просто защото трябва да мразят. Бих искала да попитам дали мога да копна статията и да я включа в профила? Мисля, че ще бъде прекрасно допълнение към това което съм сътворила там в опитата си повече хора да се замислят над нещата, които се случват около нас.
Русе е и мой роден град, а от 23години живея в Благоевград.Случвало ми се е и в София да пребивавам.Моето впечатление е, че злоба и завист има в голямо количество навсякъде. Дори да се смяташ за много изпаднал, пак се намира за какво да ти завидят – патент на дребните душици, които смятат ,че тях все някой ги прецаква…Може би не трябва да им се ядосваме, на мен ми е жал за тях – в какъв ли постоянен душевен дискомфорт живеят?! Радвам се, че има и готини хармонични личности !Да се стремим към тях и да се абстрахираме от другите,доколкото е възможно!/Журналистите правят точно обратното./
Веднъж се качих на трамвай и седнах зад някаква възрастна двойка. Заслушах се в разговора им – обсъждаха компания от ученици, които пътуваха в задната част на трамвая.
Но не просто ги обсъждаха, а ръсеха по техен адрес такива злобно ирационални обиди, че ми настръхнаха космите по врата. Не знам дали преди да се кача в трамвая, учениците са направили нещо – но се съмнявам.
Тези двамата бяха до такава степен обсебени от злобата си и взаимно се насъскваха, че направо беше страшно да ги слушаш. Ако бях герой от филм, щях мелодраматично да кажа, че “за момент съм погледнала в очите на Истинското Зло”.
Аз съм русенец и продължавам да мисля че Русе е един европейски аристократичен красив и спокоен град а русенци са интелигентни и будни хора. Не приемам овчедушието и тъпото доволствоот всичко.Обратната позиция не означава злоба.Тази пързалка наистина не и е мястото там като едно л..но в центъра на площада и това не е мнение на един русенец. Ами като не живееш в Русе като какъв вземаш отношение като наблюдател или като злобар???Ти си този който ще отсече ще отсъди???Оди си в София и там критикувай.Русенци не критикуват София и софиянци.
Перла: няма никакъв проблем, радвам се, че ти е харесала статията. Можеш ли да дадеш връзка към профила ти да го видим?
Дима: примерът ми е за Русе, но наистина е и обобщаваш. Позитивната нагласа е нещо, което се сади адски трудно, гледа се почти невъзможно, но пък е изключително приятно да усетиш усмивката на твоето лице на фона на физиономиите на малките Смийгълчета наоколо?
gd.bg: първо не знам от къде реши, че не живея в Русе? второ : отношение имам право да вземам по всичко, по което имам лично наблюдение. трето: ти си типичен осъзнат хейтър, просто благодаря за приличният тон в коментара ти. Овчедушието и доволството са две различни неща, които са несъпоставими. Радостта от живота е нещо безценно, а примерът даден от мен за “хейтърите” има за цел да посочи, че има адски много хора, които не могат да заобиколят нещо, което не е по техният вкус, но донася радост на много други. Това е.
Леле gd.bg ти току що доказа всичко гореказано. По възможно най-добрия начин.
Здравей, благодаря и ще се възползвам от разрешението да публикувам статията в профила в Елмаз. Разбира се ще направя някой съкращения, за да остане основната идея
)) Изпращам линк към профила, но мисля че няма да може да бъде видян, ако преди това нямаш регистрация. http://www.elmaz.com/index.php.....aid=983453
Поздрав и хубав ден от мен
Перла
“Хейтъри” – злобари, ама хейтъри по-тъй хамерикански и по-тъй интелигентно звучи.
А, каква е разликата между позитивност – положителност и наивност.
Мисля, че в случая с ТЕЗИ (тази категория хора) омраза не е точнното…Те са жертва на една манипулация, която в почти целият им съзнателен живот им е внушавала, че те- “хората от народа”, “творците на благата”, “Негово Величество Народа”
Те се чувсват онеправдани(което наистина е така), неосъзнавайки ,обаче ,че са вкарани в следващия епизод , качени са на стария, скърцащ трамвай с новия ,млад ватман…живеещи с идеята ,че са съвеста, зоркото ОКО и ГЛАСА на народа.
Хлябът е един лев, пенсийките мизерни, а някой тъпак пръска пари за пързалки и глупости..И най смешното е тъжната констатация, че пак са прави в този наш театър на абсурда .У нас, както и в “Туин пийкс” .совите не са това, което са..
Богдан: Забелязала съм, че много хора те смятят за наивен/да не кажа глупав/ , ако си настроен положително, лесно прощаваш и искаш да помагаш на другите … Явно думата добър за тях не значи нищо! Разликата между позитивен и наивен е, че единият от тях много добре разбира всичко и , макар понякога да превъзмогва болката си, успява да се усмихне и да прости в интерес на ДОБРОТО . Може пак да не разбереш, но карай и така те приемам!
Pierrot: Благодаря!