Съгласна съм напълно с теб, че децата са най-хубавото и важно неща в живота. Нямам такива, точно защото не съм намерила мъж за тая работа, ама още малко ще чакам и после ще действам както си знам.

Искам деца не заради безценните си гени, защото не са такива най-малкото. Искам деца, за да мога да се отдам, да има някакъв смисъл живота ми, да се грижа за някой ей такива работи… както и да е.

Та според психолозите майчинството е хормон, а бащинството е поведенческа реакция. Тоест на жената й идва от вътре да е майка, докато мъжът се учи. На мъжът му трябва да подържи дете, да е сред деца, да бъде баща, за да прииска да е.

А вашата пуканка е супер сладка! И блогът й е супер. Да ви е жива и здрава!

В момента, в който детето прекрачи прага на дома и отиде в детска градина/училище, семейното възпитание отстъпва поне половината си сила и власт на общуването с връстници и възпитатели. Дори и да възпиташ перфектното хипарче, което не смята парите и материалния статус за важни, то е обречено да общува предимно с хора, за които парите са най-висшата ценност. Помисли си колко нещастие може да му донесе тази различност. При това ползата от това да се посветиш изцяло на детето е малко спорна, защото много често довежда до родители, които не могат да “пуснат” детето си, когато вече трябва да напусне семейното гнездо, и до зависими деца, които на по сто години не могат да се грижат сами за себе си.

Всяко нещо си има цена, и да дадеш цялото си време на детето означава и да му отнемеш нещо. Май истината отново е в баланса, който е най-труден за спазване. Слепият кариеризъм е лош, но и заклеймяването на кариерата е едностранчиво.

GaN , недей да чакаш.Бъди сигурен, че и след десет години няма да си готов:) И не си приписвай съмнения относно твоята отговорност по отглеждането, преди да се е случило събитието:)

Колкото до статията – нямам думи. Отново перфектно написана!