“Децата са най-святото и чисто нещо на този свят”
Има ли някой, който да обори твърдението, че децата са най-голямата радост в живота на един човек? Аз поне го подкрепям с двете си ръце от 7 месеца, защото го изпитвам. Но именно покрай моето дете и контактите на тази тема с други родители, много се замислям какви жертви са готови и реално правят родителите за децата си, и дали въобще правят нещо.
Стремежът към кариера убива!
Вече съм стои и един процентово убеден, че искаш ли кариера, не трябва да правиш деца. Самото действие по градене на кариера е свързано изключително с лишения за сметка на личното време и пространство. Много добре знаете за какво става дума – поемане на все повече задължения, присъствие на формални и неформални срещи с колеги, отделяне на все повече лично време за разширяване на професионалната компетентност. Мотивите, които тласкат един човек към изграждането на кариера са много, и една част от тях са именно осигуряване на стабилно и задоволено семейство. Само, че какво семейство се получава? Поливинката на градящият му вижда очите изключително рядко, основните семейни двигатели – секс и комуникация, са изоставени като стар “Жук” в плевня, а децата растат с присъствието на един, а не двама родители. Което ги прави доста често отчуждени. Те нерядко винят другия родител за ангажираността на “по-трудолюбивият” и стават много егоцентрични, разглезени и неприемащи съвети. Родителите си мислят, че парите носят щастие, но когато петък вечер, големият началник на години, се прибере у дома какво ще завари? Какво ще остави след себе си? Защото линията на поведение на детето изключително трудно се модифицира, а мине ли 18 години е почти невъзможно, тъй като ценностната система и най-важните житейски правила са останали някъде встрани. Не ме разбирайте погрешно – за мен кариеризмът не е лоша дума или стремеж. И всеки с ясна представа за себе си, възможностите си, способностите си е естествено да се стреми да израстне. Но защо да става за сметка на поколението? Драги ми люде, решили да се доказвате в бизнеса – защо наказвате себе си, семейството си и обществото като правите тези деца?
Полу-готов : няма такова нещо!
Факт е, че никой, никога и по никакъв начин не може да се подготви за родител. Животът коренно се променя и личното ти пространство се стеснява значително. Именно това се отразява най-силно по хората, които правят деца, без въобще да се замислили, без да се сигурни дали могат да опитат, без да имат поне минимален житейски опит. Без да са готови да заменят егоизма си с всеотдайност и грижи за друг човек. Защото по-инак стоят въпросите с пиенето с приятели и приятелки, дискотеките и всички други “извънкласни занимания”. Много родители не са май готови за това, тъй като не са се наживели и детето се превръща в груба спънка за задоволяване на личните желания и забавления. От което губят всички – детето се отдалечава от родителите си, тъй като те невербално го винят за техните неизживени моменти, губи страшно много откъм възпитание, защото то иска време и желание, губи обществото, което после трябва да търси начини да социализира и да се справяс поведението на това дете. Изключително често младите бащи оставят грижите на майката с оправданието, че това е нейно задължение, и с това палят първаа сериозна искра на неразбирателство и проблеми в семейството си. Същите те търсят постоянно различни поводи да кръшкат от родителските си задължения. Не че не обичат децата си, но искат да са големи, за да може да се справят сами. Като не мислите и не сте готови, защо наказвате децата си?
За да искаш да имаш деца, трябва нещо повече от просто желание да продължиш себе си и да има на кого да предадеш спечеленото. За съжаление това не се учи в училище, не се купува с пари. А то е може би най-важното: не само да създадеш един човек, но и да го научиш на най-важните неща в живота!
Мога само да кажа две неща:
1.Няма нищо по-хубаво на света от децата.
2.99% от мъжете никога не са готови за тази стъпка.Ако една жена се осланя на готовноста на един мъж, то тя най-вероятно ще остане бездетна.
Само ме навиваш да ставам по-бързо баща
Колкото до статията – нямам думи. Отново перфектно написана!
Венци: това за готовността на мъжете е … жестока истина
Факт е, че ние отнасяме много от критиките по отглеждането на децата, но в почето пъти ние сме по-големите реалисти.
А и съм сигурен, че ще бъдеш страхотен татко! Благодаря ти за оценката 
Ган: ами какво чакаш? обещавам ти голямо шоу
pierrot , прав си за реализма:) Цялата статия е страхотна.
GaN , недей да чакаш.Бъди сигурен, че и след десет години няма да си готов:) И не си приписвай съмнения относно твоята отговорност по отглеждането, преди да се е случило събитието:)
Тъй, тъй. Вие и двамата сте с опит вече
Съгласен съм принципно с вас, но още не съм изпълнил първото условие – да намеря свястна мадама 
Ааааа, това е много важна част.Айде успех.Като я намериш, те нещата ще си дойдат на място.
Добре, приемаме, че граденето на кариера е лошо за семейството… а застоят или движението надолу в кариерата не са ли също толкова лоши неща? Нима да отгледаш бедно дете, отдавайки му повече внимание е по-благородно, отколкото да му осигуриш сравнително добър материален старт?
В момента, в който детето прекрачи прага на дома и отиде в детска градина/училище, семейното възпитание отстъпва поне половината си сила и власт на общуването с връстници и възпитатели. Дори и да възпиташ перфектното хипарче, което не смята парите и материалния статус за важни, то е обречено да общува предимно с хора, за които парите са най-висшата ценност. Помисли си колко нещастие може да му донесе тази различност. При това ползата от това да се посветиш изцяло на детето е малко спорна, защото много често довежда до родители, които не могат да “пуснат” детето си, когато вече трябва да напусне семейното гнездо, и до зависими деца, които на по сто години не могат да се грижат сами за себе си.
Всяко нещо си има цена, и да дадеш цялото си време на детето означава и да му отнемеш нещо. Май истината отново е в баланса, който е най-труден за спазване. Слепият кариеризъм е лош, но и заклеймяването на кариерата е едностранчиво.
Скъпи приятели,надявам се,че ще се съгласите с мен,че продължението на рода е генетично заложения/категорично най-силния/инстинкт за всяко живо същество.Нещастието на ЧОВЕКА,този най-висш ппродукт на природата,е че много често/за съжаление/разумът му,именно той,му изиграва много лоша шега.Или по-точно му е…а майката.Моля ,да ме извините за израза,но нямам по-точно определение!Какви прекрасни люде са се пръкнали по света и повеччето не са от заможни семейства!Щастието не е в парите.Сигурен съм.Щастието е в самия живот!Направи го такъв,че да ти е хубаво!Не чакай на никого!Научете на това децата си и няма да съжалявате,и няма да ви е страх да ги имате!Те са богатството!Направете ги с любов,отгпеждайте ги с любов и Вие ще сте щастливи!Желая Ви най-обикновеното човешко щастие-да сте здрави,да имате много деца и да обичатесебе си,живота си ида се радвате искрено на доброто и красотата!!!!
Я тука, нито една жена не се изказал!
Съгласна съм напълно с теб, че децата са най-хубавото и важно неща в живота. Нямам такива, точно защото не съм намерила мъж за тая работа, ама още малко ще чакам и после ще действам както си знам.
Искам деца не заради безценните си гени, защото не са такива най-малкото. Искам деца, за да мога да се отдам, да има някакъв смисъл живота ми, да се грижа за някой ей такива работи… както и да е.
Та според психолозите майчинството е хормон, а бащинството е поведенческа реакция. Тоест на жената й идва от вътре да е майка, докато мъжът се учи. На мъжът му трябва да подържи дете, да е сред деца, да бъде баща, за да прииска да е.
А вашата пуканка е супер сладка! И блогът й е супер. Да ви е жива и здрава!