Един свеж ден – компилация :)

След като бях поканен за тази инициатива на невероятния екип на “Свежо” от Пламен, се чудих няколко дни как и кой ден да опиша. Затова ще взема ножицата, ще си поиграя малко и ще съединя няколко парченца от различни дни, за една Свежа компилация, в която включвам две от “лимончетата”, които ми правят дните свежи

Все още съм в пълен шах от това, как от парче месо едно дете расте и се превръща в голям човек. Въпреки изчетеното, въпреки изгледаните филми по този въпрос и въпреки приятелските съвети и изживявания се оказах тотално неподготвен за това, което се случваше. Малката принцеса Виктория не спираше да ме изненадва, но след като ще се бори за сърцето на Косето трябваше да я оставя да се развива ( даже ще си направи и блог, по негов пример .

Събота и неделя са дните, в които я поотнемам от майка й, за да може тя да си почине и се вдетенявам на 200%. Около 07 се чува едно леко въздишане и тиха напевна бебешка реч от дървеното легло. Няма как да не се събудя, но само се извъртам и продължавам да я гледам как тихо – за да не ни събуди, Ви продължава да си говори на одеялото, да си похапва от хранителните запаси в пръстите на крачето си, и да мята по един кос поглед към мама и тате да види дали не са станали. Аз обаче си траех и си я гледах скришом – гледката как малкото момиченце си играе много замислено с един ръб на одеялото близо половин час е много по-събуждащ и от най-силното кафе. Накрая се предадох и леко вдигнах глава. И последващата размазваща усмивка няма база за сравнение, като е последвана от две ръчички протегнати напред за прегръдка. Тъй като всяка подобна сутрин си имаме традиции – тя сяда в паяка и се закотвя да гледа “Семейство Флинстоун”, а татко й отива да изпие едно кафе и да прочете пресата. След това започва обучението по ходене – адски е трудно да схване, че се ходи а не подскача, и че може напред, а не само назад и настрани. Някак си успяваме да направим няколко крачки, когато се появява прекрасната й майка с едно млекце, и количката вече не е актуална. Следва още игра и после малко сън. Към 1200 ставаме и двамата, и тя ляга в един огромен зелен слон ( не знам защо е зелен де, не знам… ), който е с оранжеви лапи ( да, лапи…абе нямам думи за детските играчки ) и започват различни игри с нея. Сега е момента децата да учат и развиват каквито се сетите рефлекси, и в този Свеж ден аз виждам как Ви започва да копира и да осъзнава действията си. Как се скрива зад одеялото и го смъква рязко, смеейки ми се. Как намира най-лесният вариант да се превърти, и започва едно люлеене, съпроведено с много смях. Любимото й засега занимание – да мята разни работи по лицето на баща си не мога да разбера как да го оттуча, но ще направя нещо по въпроса. Най-голямото удоволствие обаче е телефонът с капаче на тате, който издава разни звуци като се отваря и затваря. Така може да откара много време – само отваря и затваря. Откъде децата имат тази енергия си е висша мистика – преди къпане правим една идиотщина: слагаме Ви посредата на голямото легло, и с майка й лягаме от двете й страни, и я оставяме да се изживява като фитнес инструктор, като повтаряваме нейните движения. На петата минута аз останах без крака и ръце, след още пет и половинката ми, а малкият инструктор ни изгледа скептично и продължи да мята крайници в някакъв нейн си синхрон. После пристъпихме към къпането – играта с водата, с душа и с тази досадна топка, която все се хлъзга може да продължи безкрай, само, че топлата вода свършва в един момент просто. След всичките тези изпитания и игри се чувствам толкова презареден с енергия, че мога да карам така до безкрай…
В най-свежият вариант вечерта би трябвало да продължи ( вкарвам кръпката от друг свеж ден ) с обилно количество бира и мезе на маса с приятели, а когато това са хора, които рядко имам възможността да виждам на живо – Ганчо или Тихомир например, работата става адски свежа! Ганчо имах неблагоразумието да го запозная с може би, най-приказливото същество на света – един колега, и доста малко неща успяхме да си кажем двамата, но ще повторим задължително!

А с Тишо, след като гледахме Карбовски в “Одеон” отидохме за по една бира, и добре, че имаше влак да гони, че щяхме да откараме доста доста часове още така. Горе долу същото се получи и един съботен обед, когато атакувахме един ирландси бар на брега на Дунав. Има невероятно свежи блогъри, които наживо са още по-свежи и съвместно унищожаване на няколко литра бира е много готино изживяване! Свеж ден от мен

Поправка: И като добавка за моята отнесеност, Ганчо ме поправи, че съм забравил да посоча трима свежари, да напишат за техните свежи дни. Затова се извинявам и се поправям: нека Свилен Димчевски, Георги Неделчев и Майк Рам да споделят своите свежи дни. Ще бъде интересно, и СВЕЖО