Из думите на един мим

В България шофьори колкото ти душа иска! Колите вече се прескачат по тротоарите, а фирмите за обучение на нови шофьори не могат да смогнат да запишат желаещите. Пътна Полиция не може да намери време да опише всички катастрофи, а новинарските емисии и всички медии бълват информация, от която могат да ти настръхнат косите и наистина да разбереш ( с картинки ) какво значи понятието “Война по пътищата”. На този фон някой трябваше да вземе мерки. И ето ги и тях…
Високи глоби или превенция?
Това са двете основни линии на развитие при някакъв регулаторен режим, какъвто е този по контрола на пътното движение. Само, че ние българите сме изобретателни парчета, и каквито и нови методи за превенция ( пластмасови патрулни коли, катастрофирали автомобили на пиедестал, разяснителни кампании и медиино облъчване ) да бъдат измислени и вкарани в употреба, агресивните градски състезатали и нескопосаните шофьори ще намират нови начии да се размажат, и да утрепят няколко човека. Досега се налага основно да се санкционират водачите с големи глоби, като дори се допускаха “гратисни периоди” – като задължението за включени светлини през зимния сезон. Всичко това е съчетано ( според мен доста успешно ) с опита на органите на МВР да избягат от един негативен образ, който си е създала звеното за контрол на движението. Разбира се – както и кварталната бакалия, общинската администрация или голяма дискотека, е възможно да срещнете и недотам добронамерен служител, но конкретно за полицаите, този проблем е съзнателно насаждан. Дали трябва да се наложат още по-високи глоби или да се усили превенцията? И двете, плюс пряк удар по некомпетентните водачи с някой изключително непопулярни решения.
С внимание върху новобранците и с голямата тесла по нарушителите
Превенцията бива възприемана, разбирана и се отразява от онази част от обществото, които рядко преминават дори на “късно жълто”. Така, че в нашият случай трябва да се потърси принудително въздействие върху тези, които правят най-често проблемите по пътя. Колкото и дискриминационно да звучи – това са младите “джигити”. Другият основен проблем – то си е цяла опасност!, са си жените. Прощавайте мили дами, но Вие дори не разбирате какво се случва с останалите участници в движението! Това не важи за всички, но за основната част от тях. За това как могат да бъдат коригирани и премахнати опасностите, които създават жените по пътя не знам някъде да е намерен отговор за съжаление. Но за другите има, и много се радвам, че той влиза в приложение. Основните – наказателните, са радикални ако бъдат приети – значително увеличение на глобите, и то в размер, които определено се усеща. Второ – ще бъде направено така, че да няма начини да влачиш неплатени актове с хилядолетия – тоест следва да бъде премахнато това чувство за безнаказаност при провинилите се шофьори. И младите шофьори – тези до 25, няма да имат право да карат коли, с двигатели над 1300 кубика. Последното е най-важното, тъй като младите (основно!) момченца, които нямат и 1000 километра път зад гърба си, се качват на мощни машини, които и опитен шофьор би се затруднил да овладее, а при тях емоциите винаги вземат връх. И когато натиснат педала, прещрака спортният режим, адреналина ги удря яко, а пътя завива…е, всички знаем как свършва това. При тях липсва опит и рефлекс при вземането на решения, изискващи незабавна маневра. Липсва емоционалната бариера – кога и как можеш да си позволиш да натискаш педала. Правилно е да се вземат решения, когато цифрите говорят – младите са едни от най-опасните на пътя. Следващото е да се въведе забрана за хора над 70-80 години, с жигули без странични огледала да се качват на магистралата – знаете какво представляват тези движещите се торпеда, нали?
Аз твърдо подкрепям предложенията за промяна на закона. А Вие?