Comments on: Споделете, моля!

By: Един подценен мъж = Една стандартно недоволна жена – Из думите на един мим

Един подценен мъж = Една стандартно недоволна жена – Из думите на един мим — Wed, 26 Aug 2009 05:14:07 +0000

[...] по мои наблюдения в най-сериозният повод за сръдни и тихички недоволства. Някак си след нанасянето едно до друго на гримовете и [...]

By: RoujkaBG

RoujkaBG — Sun, 02 Nov 2008 07:05:17 +0000

В личен аспект предпочитам да си изясня взаимоотношенята с някого с риск да го изгубя пред алтернативата да се обзавеждам с неискрени “приятели”.

Така “отсявах сено от плява” и до мен остана само един човек, с когото теми табу няма. Но, винаги има едно голямо Но…зависи от характера на човека, от интелекта, от възпитанието му и т.н.

Колко хора приемат критика? Българина е невероятен критикар, но трудно понася критика към себе си.

Като се почне от “Велик е нашият войник”, който не е спечелил нито една война,
“1300г Велика България”, 700, от които не е съществувала на картата като държава, а като чужда провинция с българско население…

Трябва да се научим да си казваме истината за себе си и да я приемаме такава, каквато е. Фалша в историята се е загнездил в начина ни на мислене и във взаимоотношенията ни. Не знам. Може и да греша, поправете ме. Така си мисля.

By: pierrot

pierrot — Sun, 02 Nov 2008 07:01:55 +0000

Да, така е наистина. Ние сме доста търпеливи и толерантни хора, но сме и изключително мнителни. Особено силно се усеща в по-малките градове – гледаме другите, коментираме другите, и от там гледаме ние да не сгафим, че да не ни коментират. Сходно е положението и в приятелските, и домашни отношения. Факт е, че откритостта в отношенията е предпоставка за конфликт, тъй като се сблъскват убеждения и лични виждания, но пък това е единственият истински коректив. Старая се в личните си контакти да съм открит, но с напредването на годините ( особено след раждането на деца ) осъзнавах, че не всички са готови и имат желание да са такива.

By: RoujkaBG

RoujkaBG — Sun, 02 Nov 2008 06:45:49 +0000

Хареса ми отношението ти към поставеният проблем с общуването, но мисля, че корените му са много по- дълбоки и не са остатък от Соца. Българска е поговорката : “В къщата на обесеният не се говори за въже”, която аз тълкувам не само в буквален, но и в преносен смисъл. Т.е. да не се “”човърка в раната. Страхът от поставянето на проблема и евентуална нежелана развръзка кара хората да си траят. За да не изгубят и малкото конфорт, който са си създали или са им предоставили , приемат “стоически” ситуацията и “философски” се самоуспокояват пред други в собственото си величие. Видиш ли го тоя простак какъв е, но Аз съм над нещата и е под достойнството ми да ги коментирам с него.
В народопсихологията на българина е да трупа проблемите под юргана, а не да ги поставя на масата и да ги решава.Доказателствата за такова поведение са навсякъде около нас като се почне от междуличностните взаимоотношение и се свърши с обществено- социалните. Пак българският народ казва:” Целият град знае, само тоя, когото го касае- не.” А би трябвало да бъде точно обратното, нали?

By: pierrot

pierrot — Fri, 31 Oct 2008 18:40:44 +0000

filifionka: първо да благодаря за добрите думи и се радвам, че се отби, като се надявам да те виждам често
второ – това за социализма наистина е много правилно. Предполагам, че ще се съгласиш, че децата, които по онова време си прекарвахме летните почивки основно на село, сме свикнали да решаваме нещата без много много да задълбаваме, защото “не бива да се говори така сега” и прочие бабини диветини. После – споделянето като признак на слабост, е признак на комплексираност и недоверие в доводите си, които могат евентуално да бъдат оборени. Споделянето е висша форма на доверие и най-вече на самоосъзнаване, което ти позволява да покажеш, че се виждаш отстрани.
Не съм запознат с този тип отношение в чужбина много, но от това, което знам, динамичното и кариерно-настроено съвремие удря навсякъде…

By: filifionka

filifionka — Fri, 31 Oct 2008 13:48:33 +0000

Проблема с общуването със сигурност не е само у нас, обаче тук има интересни корени от времето на соца. Комуникацията е последното, което има значение за много хора като някои намират споделянето дори за признак на слабост. Други пък получават дълбоко удовлетворение от съчувствието на околните като споделят битовите си неудачи къде ли не. Статията е чудесна! Изобщо много се радвам, че попаднах тук.

By: pierrot

pierrot — Sun, 26 Oct 2008 11:38:59 +0000

Благодарско!
Ами то май не само у нас – комуникацията става виртуална, и от там офлайн така е много трудно да се стартира.

By: GaN

GaN — Mon, 20 Oct 2008 09:42:12 +0000

Евалата за тази статия! Дано повече хора те чуят, че наистина си е голям проблем в България това странно животно общуването