Из думите на един мим

“Едно голямо семейство. Какъв е проблема?”

Пак започнаха диспутите по промените в Семейният кодекс - узакониха съвместното съжителство. Аз вече един път коментирах семейството и значението му, сега ще коментирам липсата на такова, и ефекта върху част от нас.
Кой го е еня за липсата на бракове?
Не съм напълно сигурен, че има такава липса - хората се женят даже повече от нормалното, просто правят впечатление самотните самци и стари моми. Детският бум от няколко години гърми все по-силно и с това закриване на детски градини и училища, след няколко години ще се видим в приключение. В предишната ми статия коментирах законодателното безумие да се регулира нещо, което се стреми да избяга от регулацията. Защо? С каква цел? Не е ясно. Как се насърчават двама да сключат брак? Дребни - на фона на цените в България, финансови стимулации? Забавяне от НОИ на плащанията на майчинството и смешни детски добавки? Доста идеи могат да се дадат, но много от тях ще бъдат дискриманационни към тези, които са решили да не се женят - избор, който могат да направят. Но да ги изкарат на равна юридическа нога, или поне близка - защо? Какви са юридическите плюсове от брака? Само минуси май има. Социалните? Лична удоволетвореност. Не се сещам за друго. Кой го е еня за липсата на сключен граждански брак?
Протестите
Хора протестират. Защо? С каква цел? “Да се защити силата на българското семейство” - как? Ние, българите, сме доказано беззъби при протести. За да е качествен един такъв, трябва да има ясна цел - оборването на приет закон в случая, с конкретно посочени плюсове и минуси, плюс задължителните атрибути за протест - обосновани аргументи против и контрамерки. А аз нищо такова не чух. Отново.
Целите на семейството
Както съм споменал, а и Делян го направи тук, семейството е нещо доста относително като продукт на любовта, социалните нужди и чисто педагогически подходи. Плюсове носи само за разводите на изрусените патки с големите звезди в Холивуд. “На семейни начала” значи да се добива формата на нещо, ама да не е точно това нещо. Разбирам, че го има като факт, разбирам, че е на “мода” и се прилага масово, но не бива ли на базата на доказаните плюсове за социума, за личността и изграждането на една сигурност и предсказуемост да се търси вариант да се стимулира това, отколкото да се “вдигат ръце” и признава едно положение, което е равносилно на гаджета в девети клас, голямото междучасие? Имат дете - ок, юридическо обвързване с възпитанието му и издръжката му до нормалните години. Имат имот - да се гарантира доказване на доходите за закупуване и самоучастието в изплащането му, и гражданско-правният механизъм за защита на едно такова вложение ще бъдат използвани. Какво друго? Какво друго може да гарантира закона? Развива ли се стимулирането на разпада или се разпада стимула за развитие?
Не ме разбирайте погрешно - не съм против “съвместното съжителство”. Но не разбирам защо следва да се облича в законова форма, нещо, което социологията, психологията и педагогиката не сочат като градивен елемент на обществото?