Случайно сърфирайки попаднах на песента Body на Jeffrey Atkins a. k.a. Ja Rule. Много готино рап парче. Както и да го погледнеш. Ритмично, с много думички и една невероятна негърка, която припява винаги някак си несигурно.
Тъй като доста време не бях чувал нищо за Ja Rule, си намерих целия диск -“Love is pain“. Стила си е изключително характерен, и оставя една такава характерна следа в слуха ми забравена след убийството на Tupac Shakur.
Песните са живи, няма еднообразие, и разбира се присъства Gangsta Paradise, в негова си интерпретация. Не е натоварващ, липсва онова, което би накарало Dj`s да пускат песните му по повечето клубове, но и не вярвам той да е целял това…
Ако Ви е харесала публикацията - дайте Вашият глас в \"Свежо\"
Не съм фен на тоя стил, но независимо дали съм фен или не, не мога да не изразя обективното си възмущение от поредната тотална липса на въображение по отношение обложка на хип-хоп албум. Поне да бяха джаснали няк’ва цицеста мулатка, ебати. С т’ва проникновено изражение образът спокойно можеше да кръсти тавата си “Monkey Tries To Remeber The Multiplication Table”.
Хахаха!
Май си прав, че повечето им обложки са подобни, въпреки, че това не е оригиалната на албума ( на нея той е малко по завит ). А с мулатката ще прилича на обожката на нов single като Coco Jumbo
I don’t mind… Better to have a puss than an ape.