Има един такъв доказан психологически проблем, че противно на очакванията, колкото по-задоволени материално са хората, толкова по-нещастни се чувстват.

Ти ме подсети, че аз скоро си размишлявах по този въпрос и мислех да напиша пост, но бях забравила и сега ще го направя.

Но за да завърша коментара – човек в живота си се събира и разделя с най-различни хора и не може да очаква, че към всички, имали значение в даден момент, ще продължава да изпитва същите топли чувства.

Силната привързаност често мутира в грозни чувства постфактум и колкото по-малко очаквания имаш към отсрещните хора, толкова по-малко ще се чувстваш разочарован. Трябва да има allowance, извинявам се за английската дума, ама не мога да се сетя за българския й аналог, просто трябва да се проявява разбиране, че времето, обстоятелствата а и хората сами допринасят за промените в себе си. Никой не може да остане такъв, какъвто е бил, защото това по-скоро е признак на застой.

И ако ти самият гледаш на останалите по този начин и само негативното виждаш в тях, защо не се замислиш, какъв си ти самият? /това е реплика не към теб, а по принцип/.