Из думите на един мим

“Трудовото съгласие е налице - в България има проблем с работната ръка” Снимка: actualno.com
Ето тук вестник “Капитал” прави един много добър анализ на вноса на работна ръка от Виетнам. Освен всичко друго става дума и за ориентацията на държавата като износител на работна ръка. Сигурно имат техни причини и основания да не могат да им осигурят работа там, но те си знаят. По-важното е какво се случва тук. Защо българи остават на улицата и дали от това си струва да се прави на проблем от чисто националистическа гледна точка?
Работата
Тя е еднаква и за чужденците, и за българите. В това спор няма. Техническата подготовка е горе долу еднаква, като може да се наблегне като плюс за нашенците, че са по иновативни. Неслучайно, българите сме известни като хората, които ще намерят хиляда начини да свършим нещо. Само, че един работодател търси сигурност, а един голям работодател използва и голямо планиране. Тоест - няма място за шикалкавене и иновации, иска се конкретно свършена работа. А виетнамеца няма много избор - той е дошъл да печели пари, и отговорността, която носи пред семейството си на хиляди километри не му дава да шава много. А нашенеца - доказано неблагодарен и непостоянен. Работата е нещо оценимо с пари и резултати, това не е толкова трудно да се проумее. Само, че някои хора си мислят, че компаниите са им длъжни да ги вземат на работа при техните условия. А то какво се оказа - хей ти Румъния, хей ти Турция, и няма завод у нас. Пък ти работи баничар в Самоков…
Работодателите
Чух едно мнение, което реално ми запали интереса по тази тема - вноса на работна ръка. Дълги години ние изнасяме работници за не-знам-си-къде-ли-не и не сме правили проблем от това нали? Само сме харчили парите на роднините, които бачкат. Сега поради липсата на тези хора, които работят, ние сме принудени да обърнем палачинката и да търсим. Само, че вече се чуват ропот и недоволство. Защо? Цените у нас скочиха много и респективно изискванията на служителите се повишават. Работодателят не пресматя в нещо друго, а в пари. Тоест - ако за (по-добре) свършена работа трябва да плаща по-малко пари, кое ще го накара да не го направи?! Правилният отговор е нищо! Плюсовете в бизнеса се мерят с пари, а нашите работници могат да предложат основно проблеми. Та, за това, което чух. Защо да инвестирам в един работник - обучение, стажове, езици, като накрая той ще си бие камшика в Испания и ще ми се смее с тройна заплата? Я по-добре да си докарам едно обвързано с железен договор виетнамче, което няма да мръдне. Първият момент реагирах с несъгласие, само, че аз не виждам неговата гледна точка.
Гледната точка
Лоялноста към работодателя не е често срещано явление у нас, за съжаление. Обратното също важи в пълна сила обаче. Но когато шефа ти плаща за да можеш и знаеш, е изцяло негова грешка, че не си е предвидил юридически неустойка за напрените разходи по теб ако се махнеш преди някакъв срок. И че не си търсят правата - защото това са служебни разходи, и оправданието, че си изхарчил парите си нахалос са тъпи. Осъди го, докажи пропуснати ползи и да видим колко души ще се махнат. Не е невъзможно, но много по-сложно. Работника пък съзира повече плюсове в тройната заплата в чужбина и си е прав за себе си, но не бива да се загърбват възможностите, които може да ти предложи една лоялна работа към наша фирма, и то не в кварталната бакалия. Редно е да се разбере, че България вече е част от световният пазар на труда и е редно българските работници да се съобразяват с това. Работодателят има избор и протестите - като в Добрич заради “Калиакра”, бяха реално безмислени - плюсовете и минусите са реални, и там родолюбието не присъства. Редно е да спрат цупенията, и да се разбере, че този твои шеф утре се вдига и отива в Румъния, където ще му работят с 200 и ще са правят пари.