Един възпитан човек с добро самочувствие никога не би подминал старанието у другите, стига само да не си мисли, че му се подмазват с цел някаква облага от негова страна. Но дори и така да е, той ще даде знак за това.

Много често комплексираните хора на високи позиции не реагират, защото се страхуват да не издадат своята слабост по някакъв начин – един вид правят се на недосегаеми и общуват само със себеподобни. За такива шефчета чистачките във фирмата са прозрачни, те не казват “добър ден” на хора, които не са шефчета като тях.

Мен ако питаш, бегай надалеч от такива духовни прошляци, не ти трябва тяхното внимание. Самият ти трябва да ги държиш на разстояние от себе си, защото са вредни за душата на човека.

Аз самата съм пътувала дългия път на това да се старая много и най-накрая да не ме оценят подобаващо. Защо беше всичко това? Много често си задавах този въпрос – защо не ме оценяха подобаващо, когато аз работех много повече от други хора, които все пак обаче получаваха по-добри заплати и длъжности от мен, защо?

Минаха години и разбрах – първо защото аз самата се оценях ниско за момента и подценявах своите качества и умения не без тяхна помощ разбира се. Те бяха дребни души, които вместо да развиват потенциала на служителите си, се стараеха да ги смачкат и да направят от тях мижитурки, лесно поддаваща се на манипулации.

Когато промених обстоятелствата и си дадох сметка, че знам и мога много повече от доста хора със самочувствие многократно надвишаващо моето, започнах да отстоявам това, което искам и имам. Давам толкова от себе си, колкото иска от мен позицията, която заемам и малко повече в случаите, когато ми е интересно и предизвикателно. Оттам нататък – нито грам повече.

И хората около мен свикват, че ценя себе си и усилията си и започват да ги ценят и те. Научих се, че хората не оценяват подобаващо нещо, за което не са молили и платили, независимо колко добро е то. Трябва да даваш само когато ти поискат и то разумно. Дори трябва да се пазариш, неслучайно е измислено това нещо пазарлъка – в умелото пазарене двете страни опознават своите силни и слаби страни и резултатът се решава именно докато трае надлъгването – дори и да не става дума за покупка на халва. А бе интересно е, като се замислиш
Иначе бъди щедър, само когато си анонимен.