Снимка – автопортрет
едит: ето ми новата физиономия, само година и нещо край зелените брегове на Дунав 
Здрасти!
Аз съм Петър Ванев – син, на 27 години ( едит 2: аз май скоро на 30 ще стана и няма да се сетя да си оправя годините тук. Нищо, нека заблуждавам момите, както казва една дружка ) и родом от Русе, но кариерата ме доведе в Столицата, където станах пък силистренски зет. За добро или за лошо. След кратък, осемгодишен опит из софийските дебри и раждането на малката ми принцеса разбрах, че София не е градът, в който бих искал тя да отрасне и се върнах в “малката Виена” – тоест отново съм жител на прекрасния Русе. Въобще не мога и да си помисля да съжалявам за това си решение.
“Из думите на един мим” е място, където пиша за хора и тяхното поведение. Обрисувайки карикатури с думи, споделяйки впечатления от музикални творения или общоизвестни човешки привички по мой начин. Няма да има политика, няма да има плюене, както и античенгесарски ехиден смях или тежки безмислени разсъждения – все “любими” на мен неща, с които е най – лесно да ми се пригади. Пиша си за хора, какво правят те, какво мислят и как реагират, ежедневните им случки и се опитвам да рисувам портретите им с думи. Блогът ми е място, където оставам да изпия един чай, докато споделя нещо, и втора чаша – докато отговоря на някой интелигентен събеседни.
За Пиеро: Когато влязохме за първи път в клас в Английската гимназия в Русе, тогаващната ни класна по френски език (да, ние бяхме изтърсаците – шестия елемент, от пет английски паралелки) реши, че ще е по – лесно да ни въведе в дебрите на франкофонството като си дадем френски прякори. И до мен като се стигна, се оказа, че аз съм втория Петър (първия взе Pierre нали се сещате! ). И докато течеше диспут някой спомена Пиеро (Pierrot). Е, да ви призная лепна ми се, и както става с прякорите – става ти като етикет, и ти ставаш като него. Леко тъжен, на моменти наивен и „почти“ излъган. Само пародията ми се губи… понякога. И така ми остана.Снимките в блога досега бяха намирани посредством Google, но занапред ще се постарая да са само мои – правени от мен или на самият мен. Може и да звучи нарцистично, но на мен така ми харесва. Искам да си показвам грозната зеленоока мутра на света пък.
С времето създадох и два други блога – единият всъщност е за дъщеря ми – “Една принцеса в розово“ и малкото кътче, където се вълнувам от любимия си спорт: “От един запалянко…“
Ето – това съм аз, или по – точно начина по който се представям пред Вас. Приятно четене…
Ако някой реши, че му се контактува с мен:
@peter мамунка vanev точица info
Skype : peter(слагате долна чертичка)vanev
facebook profile : Петър Ванев
Човече, как си изкарал статистиките на блога (StatCounter) отстрани като уиджет?
http://www.statcounter.com/help/getting_started/ – след като си регистрираш проекта, има прозорец в който е кода, който да копираш в нов текстови уиджет.
Здравей,
за пръв път влизам тук, даже не знаех, че ме четеш. Mindbbolt каза добри думи за теб и реших да намина.
Малко ми стана странно, че като отворих блога, на мястото за постинги се виждаше само тази кафява черга, но после скролнах и ги намерих по-надолу. Странно решение, но ти си знаеш де. Поздрави от мен.
Здравей и се радвам, че те виждам тук – Mindbolt ме кара да се изчервявам! А блога ти е много истински, и ти пожелавам само така
За чергата, ха-ха
– доколкото знам това се получава само през IE, пробвал съм доста пъти – само с него, с лисичката няма проблем.
Хайде градски, за здраве и наздраве ! btw … много свеж блог, ама с футболната тема си избил рибата
Наздраве
Радвам се, че ти е харесал и как беше…Довиждане и благодаря за рибата:)
До скоро!
Здравей, Пиеро!
Много ми хареса блога ти. Хем е личен, хем не е банален, както повечето блогове. Имаш талант, дано да ти стигне и вдъхновението!
Пожелавам ти огромен успех! Имаш един фен в повече в мое лице!
Майк
Майк : благодаря ти най – сърдечно за добрите думи, и се радвам, че ти харесва!
Чета редовно и пълнея. Честичко засягаме едни и същи теми, което е освежаващо. Още една гледна точка върху нещата, при това интелигентна гледна точка, те кара да мислиш, че не си сам лудия, който вика в пустинята: “светът отива на кино, по дяволите!”, а никой не го чува. Много успехи ти желая!
Thanks for sharing
Отдавна се мотам и из твоят блог, но ето че се сетих и аз със закъснение да те поздравя
За мен интернета е ЧУДО, което не позволява на човек да се усеща самотен.
Нещо по- вече среща хора, които иначе в ежедневието си просто няма как да срещне.
Да живее интернет! Да са живи и здрави блогърите да поддържат магията на човешкото общуване.
Хехе
Мерси много за хубавите пожелания, както и че се навърташ в блога ми посред нощите.
Поздрави,
Станислав Касчийски!
Здравей Pierrot, едно време се пуцахме с тебе и други калпазани на разни игрички в една Интернет зала в Русе. Тогава бях с псевдоним X-MAN ако се не лъжа.
Знам, че после забегна към София.
Pierrot… много приятно съм изненадан. Несъм те виждал толкова отдавна и мислех че си се изгубил като много други познати из неуредената “”столица”" а ти си ми бил наблизо. Но истинско впечатление ми направи социалната интернет дейност която кипи при тебе (достигнах до тук от Facebook). Поздрави за жената и детето. Е сега ме замисли и мен дали да се впусна в дебите на блогването (не че и сега не правя нещо такова но е с чиста комерсиална цел).
Привет, Пиеро
И аз те вмъкнах в блогрола си, само… една поправка при моето име в твоят блогрол
Като посоча линка и… пише едни неправилни неща
Може да сложиш само: Cynical Speech
Поздрави!
Страхотен човек!
P.S. Оправи инфото за Facebook – Петър Ванев,не Peter Vanev
Мда, името на профила бях забравил, че го кирилизирах…Руслан, ако става дума за мен – благодаря ти много и съм изключително поласкан
E, като дойдеш в Силистра звънни за кафе.