Из думите на един мим

“Историята започва с края”. Така ми каза Тишо, и аз му отговорих, че въобще не харесвам този стил, но се оказа, че аз съм бил прекалено наивен, че да повярвам, че писателят ще ми каже цялата истина. Все пак трябва да ме остави до последната страница пред книгата, нали? И впоследствие разбрах. С известни забавяния прочетох книгата на Тишо. Ще я дам на други хора да я прочетат, защото има защо да се прочете. Ето например:
Съдбите
Няма да разказвам книгата, защото като аз лично не обичам да ми се разказва книга или филм, без да съм я чел / гледал, затова и ще се отнасям с Вас, които не сте я чели по този начин. Един умен французин ми каза преди време, че една държава се “разбира” най-добре от думите на полицаи, икономист и трети човек, който си мисля, че беше боклукчия, но не съм сигурен. Ето защо една такава идея, като тази на Тишо би била нарисувана най-добре от образа пред очите на четирима коренно различни човешки единици. За да попаднат под перото на автора те са показали едно нещо - един хубав, бял, дрипав и веещ се самотно като нацист в “Куинс” флаг. Те са се предали, желанието да съществуват е смачкано от ежедневните миризми и ругатни, и не смеят да вдигнат очи. Извод: когато си търсиш съдбата на нивото на върха на обувките си, няма да го намериш по надалеч.
Парите
Парите са толкова силна движеща сила, че колите ако можеха да се припалват от банкноти щяха да карат с две-три по месец. “Душа назаем” показва колко струва наемът при злоупотреба от страна на наемодателят. Но парите имат съвсем леко присъствие в книгата, нещо като лек добруджански бриз насред карибска тропическа буря, но ефектът е поразяващ. Един мотив сменя изцяло фона. Идеята да не си никога веч беден е коренно различна от тази да си базнословно богат.
Личност
Убедил съм се, че авторът може да развие една теория с изключителни думи и логика, без дори да наруши добрият тон и стила на писане. Но едно е да напишеш криминален роман, в който описваш ежедневието на поредният Хорейшио, а съвсем друго да опишеш едно и също нещо през различни гледни точки. Запознаването на читателя с личността на главният герой е адски сложна задача за един писател според мен. Но кой е главният герой - този дето дава баницата или този, който я взема?
Затова според мен Тишо спокойно ми заяви, че използва този метод на писане - от края. Първо, защото е адски трудно да ти кажа какъв ще е резултата в 90-тата минута и да те накарам да гледаш целият мач. Просто Чапаев - съдията специално в твоят случай дава едно хубаво италианско десетминутно продължение и може да не ходиш до пункта за печалбата. Второ - четирите портрета, които Тишо рисува те вкарват в един много интересен канал на размишление, и тъкмо когато си наумиш след поредната цигара на балкона, че си разгадал терзанията на четирите димитровчета ( Тихомир Димитров и неговите четирима герои:) и се тряскаш в нещо съвсем различно.
Извод? Винаги чети дребният шрифт, защото рекламацията там се описва…
От мен - Тишо, сърдит съм ти. Романа бе изключително кратък. Поклон

“Дори и магарето има нужда от поощрение” Петър Ванев - Pierrot 2007

Оценяването е един акт на поощрение, акт на разбиране и желание да се усъвършенства оцененият. Оценяването се ръководи от доста различни идеи, принципи и разбирания, но най-важният от тях е умението да надскочиш стената на “Аз”-ът и да посееш от твоите семена в общото поле. Оценяването е действие, за което се иска постоянство и чисто сърце. Ключовата дума в моето разсъждение тази вечер е “Поощрение”.
Същността на поощрението.
Когато някой направи нещо добре или се опитва добронамерено да го направи така, то най-добрият и благороден жест към него би бил поощрението и похвалата. Това са магически действия, които могат да доведат само и единствено до увеличаване на желанието на поощряваният да успява и се държи правилно. Тук не споменавам благодарността, тъй като не е обект на моето разсъждение въобще. Всеизвестна истина е, че добрата дума дори при провал е най-правилният ключ за израстване на човек и не му позволява да изпада в дупката на депресията или да се впише в портрета на неразбраният. Доброто отношение поражда такова, докато лошото отблъсква и създава подобно. Но има нещо по-лошо от лошото отношение - безразличието.
Пасивност.
Всеки е имал случаи, когато се е старал и е вложил всичко от себе си за да постигне добър резултат или да се държи правилно и безконфликтно. Всеки, сигурен съм. И всеки е имал нещастието да срещне понякога непоколебима стена от постоянно незачитане, неоценяване и неразбиране на усилията си. На какво се дължи това негативно и гадно поведение? На егоизъм? На гаднярство? На чувство за лична неудоволетвореност? За всеки си има отделна причина, но сигурно има някакъв правилен подход, еднакъв за всички. Някакъв универсален психо-съвет, който да върши работа при шеф-гадняр, партньор-неебавка или половинка-унищожител на старание. Не е възможно да няма начин дори непредолимото желание да НЕ оценяваш и поощряваш подобряването на поведението и действията, да не бъде преодоляно!
А какво да се прави тогава?!
Много е гадно усещането! Полагаш много пот и нерви в това да си винаги изряден и точен, да се държиш на ниво не само в подходящите случаи и да се учиш от грешките си толкова бързо, че сякаш да не са се случвали. Стараеш се да запомниш дребни неизкореними прищевки, да отбелязваш навици, които не можеш да промениш и да свикваш с движения и отреагирания, които биха прогонили и добрият психоаналитик! Не мога да си обясня как може някой да се старае да ти угоди, да не ти пречи и да се съобразява с личните ти моменти и желания, да съобразява действията си с твоите и накрая ти да му кажеш, че нищо не прави?!?
Аз се опитвам да съм пас в подобни моменти, но не винаги успявам. Опитвам се да се нагодя и да намеря нов път към личното ми оцевяване. Дали старанието да се нагодиш не е грешката, а трябва да спазвам моите принципи докрай?

“Съветите се използват за общо благо” Петър Ванев - Pierrot 2007

Има различни професии, съответно различни експерти по тези професии. Има различни ръководители, различни анализатори, различна работна ръка и въобще - различен свят, когато става дума за “Правилен подход към добър резултат”. Винаги, във всяка сфера има видни анализатори, които владеят умението да обясняват изключително достъпно и интересно как да успееш в дадената сфера. Но дали съветите давани по един повод, могат да бъдат използвани и прилагани под друг със същият успех?
Реклама
Какво значи е рекламата? Да се ушие такава дреха за ревюто на една стока, че тя да стане интересна и необходима за един евентуален клиент. Дали това ще е така, зависи безкрайно много от рекламните агенти. Това са познания за нуждите на различните слоеве хора, усет към визуалното представяне и невербалната комуникация с изключително непознати хора. И най-важното : да представиш нещо така, че да бъде възприето като бъдеща неделима част от възприемащият. Образно. Познанията в тази област помагат изключително в една различна обстановка, особено когато се касае за затворени работни и социални кръгове. Да успееш да опишеш собствената си идея в правилните, атрактивни думи, да я обрисуваш с цветовете на шефовете и колектива ( но с твоята четка ) и да им представиш един красив продукт - това е гаранция за успех. Това се нарича “подходящи думи” за да обясниш, че твоете е по-добро, но да не е подмазване разбира се. Същото е и да обясниш на приятеля си, че греши в поведението си като му рекламираш друг подходящ модел на поведение!
Продажби
Още от Дейл Карнеги знам, че за да продадеш нещо “на живо” е необходимо едно - единствено нещо: да накараш човека да го поиска. Нито цената, нито предмета нямат такова значение. Да убедиш ескимоса, че този хладилник на “Краун” е неделима част от негово иглу е просто върхът на айсберга Както пее Мелиса Едеридж - “Ако само го поискам…” - трябва да се поиска! Поискай да го продадеш своята гледна точка и ще стане. Защо продажба при едни прости взаимоотношения или непарични служебни контакти има значение? Защото няма нищо безплатно, за което се убедих и сам. Дори и на колегата, който ти иска съвет за да направи едно уведомително писмо, трябва да му се обясни така, че да знае и каже от кого е получил информацията. А това е продажба и пласиране на авторитет. Аз поне така знам да се случва. Дори и термина “да се успееш да се пласираш в работата” е достатъчно ясен - ти продаваш най-важният си продукт: себе си. Единствено е допустимо безкористно и безвъзмездно общуване, съдействие, работа и помощ в а:) семейство, б:) приятели и толкова. За съжаление. Другото е просто излишно мастило.
Управление
Братът на въпросният Карнеги - Андрю, по мои спомени казва, че е избран за директор на най-голямата компания за метали в Щатите, не защото разбира от метали, а защото може да накара тези дето разбират да работят по-добре. Простичкото правило е да можеш “когато трябва” да проявиш умението си ( е, брат ми - трябва да го имаш все пак ) да вземеш ръководно решение. Не да чакаш да те направят шефченце, че да се замислиш как стават тия работи. Като те турят шеф на група от един човек да можеш да я ръководиш тая група. Носенето на отговорност и умението да организираш ( дори и партито за рожденният ден на племенничката ) оставят в другите впечатление, не си мисли, че отшумяват. О не! Този, които е показал, че може да организира партито в петък, да организира командировката, да организира част от екипа да свърши с най-малко излишна енергия и разходи нещо, да направи преместването на Гошо от старата в новата квартира най-бързо и безполезнено, той е човекЪТ!
Може да има и други подобни похвати. Тоест сигурно има и други. Някой сеща ли се?

Решенията се вземат под различен предлог и след подходящо обмисляне нали? Нещо те кара да стигнеш до извода, че трябва да предприемеш нещо.
Причините
Няколко са: София става отвратителен град за живеене. Безобразно мръсен и занемарен, и няма индикации да се оправят нещата. За сведение на някой хора, миналото лято видях боклучийското депо до Силистра - беше по-чисто от аптеките из центъра на София, т.е. нещата работят някъде. Не може да няма начин да се поддържа един град чист, но за него се изисква и гражданска отговорност! А тя не включва боклука през прозореца.
Писна ми да отделям по два часа поне на ден в харчене на все по-скъпият бензин, да се надявам да не ме избута някой олигофрен с какъвто и да е автомобил и да стана като брат с майстора на колата ми. Защо да го правя, като мога това време да го отделя на дъщеря ми и да не карам жена ми да бъде единствен родител сега, понеже бащата е някъде в задръстването заради поредната катастрофа по “Цариградско”?!
Писна ми апартаментите и квартирите да са с конкурентни цени на тези в Южен Манхатън или Сохо! При положение, че свободните апартаменти стават все повече, при положение, че си гледаме под юрганите какво го правим вече и няма никакво място да си паркирам колата с размери на кибритена кутия!

Писна ми в парковете и градините да става като в 76 след спирката на Окръжна болница рано сутрин - пренаселено и лудница. От както се роди дъщеря ми си обърнах на не-знам колко градуса виждането за живота, и определено не останах очарован от това, което видях. Което си е и основната причина - не искам детето ми да расте тук. Не и в тези детски градини, тези училища, тази липса на време за себе си и ние за него.Просто ми писна.
Затова, ако успеем да съберем багажа, да дойде камиона, да успея да прехвърля всичко в службата, и живи и здрави в понеделник ( 4-ти август ) ще съм на новото работно място в Русе. Писна ми да се мъча като грешен дявол в София, и да няма време даже да погледна дали оставям нещо зад себе си.
Затова - довиждане София и здравей Русе!

“Строшеният ЦСКА” Петър Ванев - Pierrot 2008

Избухна една “бомба” в средата на “Борисовата градина”, която оттекна и извън България. И какво последва от това? Няма да правя чисто футболен анализ, защото за съжаление то няма футбол тук. ЦСКА се разпадна буквално, а хората се държат все по-неадекватно и неразбиращо според мен. Феновете на ЦСКА освен президента си Томов обвиниха и БФС (?!) и държавата за провала на отбора. Ами на теб, драги читателю, като ти се повреди масата в хола отиваш ли да обвиняваш домоуправителя или кмета?! Стига глупости…
ЦСКА и управлението
Никой друг не е виновен за състоянието на един футболен клуб освен неговите управляващи. Изключвам световна рецесия, потопи и нападение на анти-ЦСКА фенове от Марс. Никой. Това важи за повече сфери в живота, където е намесена икономика. Винаги, всичко е възможно, но когато ТИ харчиш грешно, когато ТИ не можеш да управляваш правилно финансовите си активи, когато ТИ лъжеш най-нагло и правиш далавери за много пари по долен начин - да, ти си си виновен. Навсякъде правят далавери, навсякъде има хора, които крадат пари и навсякъде има измами. Всеки се опитва да си замете следите и резултатите от извършените простотии ( престъпление е дума, която изисква конкретна юридическа форма…). Но отричането такива да съществуват е много глупава постъпка, а още по глупава е да се правиш, че е заговор. Писал съм вече за конспирациите и техните фенове, какво да кажа? Това са болни хора, които са толкова слаби и наивни, или нагли и безкрупулни, че това им е все в устата. С калпаво управление не може да се получи добър отбор. Не може всеки да дои и взема, да е бесен егоист и алчен управител, и всичко да им е наред. Когато те крадат домашните, и най-добрите закони не могат да ти помогнат!
ЦСКА и феновете
Като човек с доста близък контакт по стадионите допреди време, смея да твърдя, че са малко по-отвратителните зрители от тези на ЦСКА. Имал съм проблеми с публика на доста отбори по мачове, но такова животно като леко дебел, със свастики по главата, миришещ на хектолитър преоценена бира, прегърнал дребна и кльощава наркоманка под рамо, и предан бияч - тоест ултрас на ЦСКА няма! Видях с очите си как използваха като щит деца и техният любим вожд стоеше отзад и окуражаваше! Когато пуснеш такива свине на собственият си стадион и те изгонят и последният нормален запалянко, а ти само на думи ги критикуваш като им даваш още помещения и преференции - как искаш да стане работата? Всеки който реве за демокрация и справедливост като въоръжава своите си има име, и историята винаги записва дълги, срамни страници по техните управления.
ЦСКА и българските евтини номера
Не съм фен на ЦСКА, не съм и на Левски. Фенче съм си на Дунав и толкова. Но съм видял и чул доста. Не можеш да измякярваш и да се чудиш защо ти режат главата после! Има правила и те трябва да се спазват! Факт е, че ЦСКА последните години напук на всичко има най-много качествени футболисти, но сериозно се опитва да ги затрие. БФС им взема лиценза, УЕФА също, после - нашите го връщат. Не можеш да искаш ред като допускаш такива компромиси, колкото и да е силен наказаният. Но мина конфликта, имаше няколко седмици рев по пресата и сега какво? Старата песен на нов глас - същият президент, същият изпълнителен директор, същият председател на фен-клуба и същата песен на същият глас? Ето тук вече БФС са виновни - че допуснаха при това положение ЦСКА да остане в елита. Дори и са “оправили” бакиите дето са ги забъркали. Защо тогава УЕФА не ги върнаха? Има принципи, които трябва да се спазват. Питайте феновете на Ювентус дали е така! Един такъв бесен шамар като ЦСКА в Б или дори В група щеше да е толкова полезен за отбора, че просто не е истина. Но …